Генът (от гръцки: γένος, раса, вид“, genos, мн.ч. γένη genē [1]) е

Генът (от гръцки: γένος, „ раса, тип “, genos, мн.ч. γένη genē [1]) е сектор от дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) с определена нуклеотидна последователност, която носи информация за построяването на една или повече полипептидни вериги (ППВ) (протеин, белтък). Генът е най-малката функционална единица за наследственост. 
Преди 3 години се роди първото бебе със гени, които са изчезнали преде много време. По време на еволюцията на маймуните, тези гени се трансформират и хората не са толкоз окосмени, само че настоящето дете, което е индонезийче, изумявя със окосмяването си!   Генът е функционално неделима част от генетичния материал; сектор от молекулатана ДНК (при някои вируси и рибонуклеиновата киселина – РНК) със характерен набор нуклеотиди, в чиято линейна поредност е закодирана генетичната информация. Генът влиза в състава на хромозомите. Съвкупността от всички гени в организма сформира неговия генотип. Дискретните наследствени фактори са открити през 1865 г. от Грегор Мендел, а през 1909 г. Вилхелм Йохансен ги назовава гени. Гените управляват всички биохимични реакции в организма и дефинират признаците му посредством белтъците. Генът дефинира изява на даден белег и може да има разнообразни алелни положения (например ген за цвят, алели за жълт и за зелен цвят). Алелните положения на всеки ген може да са повече от две, само че във всеки съответен субект, заради диплоидността, участват единствено два алела на всеки ген като единият може да господства над другия. За изясняването на локализацията и действието на наследствените фактори, огромна заслуга има Т. Морган.  Интересното е че дето наподобява на човек от преди ледената ера и е изцяло евентуално, да съобщи същият още веднъж на поколението си.  Доста забавно, само че има гени които си остават тайнственост. Семейството е в потрес само че обичат бебето и си го гледат с обич.   Бащата не желае да обръсне лицето на бебето, само че му подстригват космите с цел да не влизат в очите!